Проф. Варджиев:
От възрожденската клетва взех символа на българската журналистика
С него разговаряме в едно от ателиетата на НХА, където непрекъснато влизат и излизат студенти, чиито дипломни и курсови работи предстои да бъдат оценявани от него и колегите му.
Той също е следвал в академията, но след национален конкурс заминава за Германия, където завършва Herder-Institut за немски език и Академията за графика и изкуство на книгата в Лайпциг. През 1972 г. придобива магистърска степен по изкуство на книгата и графичен дизайн при проф. д-р Алберт Капр и проф. Валтер Шилер.
Проф. Варджиев има многобройни участия и отличия в национални и международни изложби и биеналета за графичен дизайн и изкуство на книгата и шрифта в Белгия, Япония, Германия, Италия, Франция, Холандия, Финландия, Чехия, Унгария, Русия, Куба, Румъния, Китай, Кипър, Йордания. Сред тях са златният и сребърен медал от Биеналето на графичния дизайн в Бърно (1980 и 1984 г.), бронзовият медал от Международната изложба на книгата в Лайпциг през 1977.
Негови творения са иконостасът в храма „Сан Виченцо и Анастазио” на площада при Фонтана ди Треви в Рим, мемориалната композиция по повод посещението на папа Йоан Павел ІІ у нас в Градините на Ватикана, на паметния знак на Манфред Вьорнер в Южния парк в София.
„Имах щастието да уча при добри учители тук в Академията при проф. д-р Васил Йончев, в Лайпциг при проф. д-р Алберт Капр, проф. Валтер Шилер и проф. Хилдегард Коргер - изключителни професионалисти в областта на естетиката на шрифта и типографията - казва с нескрито вълнение той. - Нещо повече, допуснаха ме до себе си като професионалист и човек. Възможно е и аз да имам „вина“ за това.
Търся тази магия толкова години и с моите ученици. Не знам какво им казвам и показвам, но се радвам на срещите ни като равностойни достойни колеги и приятели. Гордея се, като разгръщам поредната им книга, да чуя за тяхна награда, радвам се на заслужения успех. Доволен съм, че семето не е хвърлено напразно!”
Какви послания сте втъкали в марката за юбилея на българската журналистика, проф. Варджиев? Какво изпитахте, когато ви поканиха да я изработите? И какви символи предпочетохте за нея?
За мен е голяма чест да съм съпричастен с творенията си при отбелязването на юбилея на журналистическата гилдия. При всяка задача аз си набелязвам сюжети и символи, които бих могъл да използвам за даден продукт. Така направих и сега. На лист нахвърлях освен визуални виждания и имена. Записал съм си Константин Фотинов, Иван Богоров, Йосиф Хербст…
Помислих си обаче, че когато е юбилей, свързан с тези личности, какво ще използвам? Естествено техните портрети. И така се отказах от такова решение.
Хрумна ми идеята да се спра на символите на журналиста и ги композирах във вид на възрожденската революционна клетва. Както навремето нашите революционери са се клели върху Евангелието с револвер и кама, и аз преплетох три елемента – пачето перо, писалката и микрофона, образуващи буквата „ж” – инициала на журналистиката. Подредил съм ги обаче върху първите печатни издания „Любословие” и „Български орел”, а за да привнеса и още един български елемент, съм прибавил и трикольора ни.
Така че избрах тази визия за марката.Клетвата като един морален закон за журналиста да отразява свободно и независимо правдата. Днес дали е така, всеки може да си отговори. Има и препратка, защото това може да е перото на Паисий, писалката на дядо Вазов и микрофонът на Петър Увалиев, когото слушах тайно по времето на соца и много му се възхищавах.
Как възприемате значението на графичното представяне на текста в съвременната ни журналистика и по-специално в печатните издания? Мнението ви за проблемите на нашата типографска кирилица в тях?
Това е тема за отделен и много сериозен разговор, но ще се опитам да споделя накратко мнението си. Не знам колко вече са изданията, но в голямата си част, според мен, те са чалга. Много малко са тези, които имат чиста визия, добра типография, подбрани шрифтове и най-вече такива, които са изградени на основата на българската традиция, на българската кирилица.
Известно е най-вече сред гилдията, че съществува мнението за двете кирилици – българската и руската, които се различават помежду си.
Българската се отличава с рязко разграничаване на формата на малките или още както се казват, редовни букви от главните. Докато в руската малките са намалени главни букви и шрифтовата картина е по-еднообразна и бедна. В българската традиция разликите са съществени. Сега в ЕС нашата кирилица много по-добре си кореспондира и се свързва с латиницата и гръцката азбука.
За съжаление обаче от години руската кирилица се е наложила на пазара и нашата голяма болка на гилдията, на катедрата ни в НХА и в СБХ е, че не можем да убедим държавниците ни поне на компютрите в държавната администрация да има български кирилски шрифтове.
Другото много важно нещо е поне Министерството на образованието да въведе българската кирилица в учебниците. Ако те са набрани с нея, децата свикват с графиката на буквите и така тя постепенно ще се наложи в цялата страна. Но след като не можем да убедим държавниците, как ще убедим един собственик на частна медия да използва българска кирилица. За него е важно изданието му да се чете.
А не само в това е значението и функцията на шрифта. Освен да представи информацията, той трябва да носи и естетически послания с красивите си форми. Да вземем за пример един вестник, написан само с главни букви. Ами още през първите пет минути четене ще се уморите. Същевременно шрифтът не бива да се налага сам за себе си. Той не бива да боде с визията си, а да е деликатно на втори план, дискретно да възпитава читателя с красотата си.
Наричат ви човек-школа в калиграфията, баща на фирмените знаци. Как приемате тези определения за вас и как се ражда един популярен знак?
Миналата година отбелязах 70-годишния си юбилей с изложба, която кръстих „Дизайн 50/70”. Това е един много популярен формат на хартията. Вицът е 50 години творчество и 70 години живот.
За съжаление обаче от години руската кирилица се е наложила на пазара и нашата голяма болка на гилдията, на катедрата ни в НХА и в СБХ е, че не можем да убедим държавниците ни поне на компютрите в държавната администрация да има български кирилски шрифтове.
Другото много важно нещо е поне Министерството на образованието да въведе българската кирилица в учебниците. Ако те са набрани с нея, децата свикват с графиката на буквите и така тя постепенно ще се наложи в цялата страна. Но след като не можем да убедим държавниците, как ще убедим един собственик на частна медия да използва българска кирилица. За него е важно изданието му да се чете.
А не само в това е значението и функцията на шрифта. Освен да представи информацията, той трябва да носи и естетически послания с красивите си форми. Да вземем за пример един вестник, написан само с главни букви. Ами още през първите пет минути четене ще се уморите. Същевременно шрифтът не бива да се налага сам за себе си. Той не бива да боде с визията си, а да е деликатно на втори план, дискретно да възпитава читателя с красотата си.
Наричат ви човек-школа в калиграфията, баща на фирмените знаци. Как приемате тези определения за вас и как се ражда един популярен знак?
Миналата година отбелязах 70-годишния си юбилей с изложба, която кръстих „Дизайн 50/70”. Това е един много популярен формат на хартията. Вицът е 50 години творчество и 70 години живот.
Освен това преподавам и графичен дизайн и имам стотици ученици по целия свят – Европа, Канада, САЩ, Азия, Австралия. Кореспондирам си с тях. Преди няколко месеца се срещнах с двама мои бивши студенти в Дубай – единият е българин, другият арабин. И двамата преподават в американски университети там.
Що се касае до определението баща на фирмените знаци, не мога да се съглася, защото аз съм ученик и последовател на истинския баща на запазения знак маестро Стефан Кънчев, когото имах честта да познавам и да сме приятели. Той е един от десетината топ дизайнери, признати в целия свят. От друга страна аз също имам много запазени знаци и смело се подписвам под тях. Не съм правил компромис по отношение на визията. Слава Богу, някои още съществуват.
Ето знака на НХА, на Министерството на околната среда и водите и други. Но тук ми се ще да споделя болката си за т.н. Балкански синдром в България. Първата работа на всеки нов директор е да смени логото на ведомството си. Да задраска всичко, което е направено преди него, и така мисли, че започва нова ера на институцията или фирмата. Така отпаднаха логата на България Ер, на спортния тотализатор. Дори преди време установих, че гербът на град Симитли, чийто автор бях, също е сменен от новия кмет.
Представяте ли си за какво става дума? Кога „Мерцедес” или „Кока кола” ще си сменят логата? Кой кмет в Европа би дръзнал да смени герб?
Малко за терминологията - има спор дали да се нарича лого или запазен знак. Макар да съм против чуждиците, но няма как, трябва да се съобразяваме и с новите международни термини, защото те вече се налагат и у нас.
Колкото до запазените знаци – поклон пред маестро Стефан Кънчев, но аз също ги проектирам с най-голямо удоволствие, защото те са навсякъде около нас и колкото авторът да е неизвестен, те се виждат и запомнят. И когато моите приятели ме питат и този ли знак съм направил аз, или някой друг, това ме топли. Дори някъде ме бяха нарекли лорда на запазената марка.
Кое се реализира по-трудно и къде се чувствате в свои води - при създаването на пощенските марки, калиграфията, скулптурата или илюстрацията?
Май като че ли съм се поразпилял в областта на графичния дизайн. Колкото до скулптурата, не бих казал, че я правя, защото моите неща са символични. Те не са истинска, ръкотворна пластика, дори отбягвам да споменавам, че са такива, а казвам, че са мемориални знаци. Вероятно имате предвид мемориалния знак в Градините на Ватикана по повод посещението на папа Йоан Павел ІІ в България, иконостаса в храма „Сан Виченцо и Анастазио” на площада на Фонтана ди Треви, паметния знак на Манфред Вьорнер в Южния парк в София.
Това са естествени форми от камък, които съм избрал по мой предварителен проект. От друга страна те са много знакови по своето значение.Дизайнер съм на Атлантическия клуб в България и оттам д-р Соломон Паси като негов президент, а и министър по-късно ме покани да изработя гореспоменатите творения, за което съм му много благодарен за доверието и вярата му в мен.
Ами аз направих цялата рекламна кампания по приемането ни в НАТО, която включваше пощенска марка, плакати и други, както и цялото посещение на папата беше мое дело. Направих един луксозен албум за тази визита и бях отличен за него с наградата „Хр. Г. Данов”.
Но да се върнем на въпроса. Няма лесно в моята работа. Донякъде има опит, рутина, но да стане нещо както аз го виждам и искам ми коства много време и енергия. Правя много проекти – за себе си, длъжен съм да опитам много варианти. Та нали се подписвам. Ето марките обикалят целия свят. Много рядко нещо става от първата скица. Имал съм такива случай. В смисъл, че след много опити съм се връщал пак на първото решение.
Като споменахте за рекламната ви кампания за НАТО, се сетих за нещо друго. Виждали ли сте паметника пред НДК, посветен на глаголицата и на светите равноапостолни братя? Как го възприемате? А ми се ще да чуя и мнението ви за логото на България, за което вече цяла година вървят горещи спорове, че не е това, което трябва да бъде, че е откраднато от Киргизстан.
Първо за паметника. Уважавам идеите на колегите и трудно отхвърлям техните неща. Дълбоко в себе си мога да не се съглася, но нали са му гласували доверие, обявили са конкурс или възлагане. Материалът е гледан от много хора и комисии и са го приели. Ако е трябвало да бъде спрян, трябвало е да се случи навреме, а не да се изгради и тогава да мислим как да се разруши. Така че темата за глаголицата и кирилицата, образите на светите братя, могат да се интерпретират по много начини. Ето ние разговаряме в ателие, чиито прозорци гледат към паметника на моя приятел Гиновски. Реплики на паметника му на св. св. Кирил и Методий има в посолството ни в Рим и в Мурманск.
Така че е въпрос на авторска гледна точка. Нека стои този паметник, той вече е факт. А и го приемам. Що се касае за логото на България, отказах на няколко медии да го коментирам, защото имах чувството, че ако се появя, ще кажат - ето го пак този Варджиев. Но се възмутих когато разбрах изискванията. Фирмите “трябва да имат минимален оборот общо за предходните 3 г. в двоен размер на прогнозираната стойност на позицията, за която кандидатстват”. Или нещо подобно.
На България логото струва 1.4 млн. лева. Излиза, че маестро Стефан Кънчев, ако беше жив и като свободен артист няма право да участва в такъв конкурс. Нито пък аз. Не съм съгласен нито с условията, нито с резултата. Наподобява логото на Киргизстан, което се появи и в медиите. А такъв символ е много съществена част от визията на една държава, в случая България. Ами този елемент е основен в целия графичен стандарт.
А ако трябва вие да изработите логото на България, кои елементи бихте вплели в него, че където го видят по света, да кажат: Ето това е България!
Ако на мен ми се възложи, трябва да седна и да направя едно яко проучване. Ето както за марката съм направил един поменик от символи. Така и за логото на България бих направил. Иска ми се да използвам кирилицата и глаголицата например. Не случайно в емисията за документите за самоличност от 1999 г., на които аз съм дизайнер, умишлено използвах елементи от глаголицата и кирилицата, както и най-красивия български орнамент от църквите на цар Симеон Велики в Преслав. Те бяха основните. Така че бих опитал да ги вплета и в някакво ново лого.
В документите за самоличност пространството е голямо, но в едно лого на държава символите трябва да се сведат до минимум. Едно е да решиш какви да са елементите, а друго е как ще се визиуализират. Трябва да са много четливи и ясно отличаващи се в сравнение с други лога. Като го види, зрителят веднага непоколебимо да каже, че това е типично за България, а не за Холандия или Турция. Споменавам ги тях, защото и за едната, и за другата са характерни лалето, гюла, а ние имаме роза като даденост.
Да не говорим, че старото лого на България беше роза/слънце. Розата е вече и символ на определена политическа сила у нас. Така че много е важно какво ще се избере и как ще се изработи тази визия, за да е оригинална и запомняща се, а и символът да бъде отличаващ се и точно представящ характеристиката на държавата, която изобразява.
В края на разговора ни какво бихте пожелали на българските журналисти за техния юбилей?
Да имат свобода, независимост и смелост при отразяване на истината! Да не се подават на никакъв меркантилен натиск от страна на властимащите, било то ръководители на медии или правителство. Нека цитирам Йосиф Хербст: “Никому в угода, на никого напук!”
Благословен празник!
Снимки Иван Василев и личен архив
Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ
