Наскоро в театър „София” в столицата бе тържественият събор концерт, а в Народното събрание бе специалната изложба от програмата „170-години българска журналистика и 120 години организираното журналистическо движение”(2014 г.), организирани от Съюза българските журналисти.
Преди това в катедралния храм „Св. Неделя” бе молебенът за българската журналистика, а месец в навечерието на трите основни събития в Международния дом на журналистите във Варна бе международният семинар с участието на журналисти от България, Русия, Сърбия, Хърватия и др. страни.
Междувременно бе валидирана и специална марка, в която под формата на буквата „Ж” на фона националния трибагреник и на първите ни списание и вестник са кръстосани перодръжка, микрофон и перо.
Първото българско списание е „Любословие” (Константин Фотинов, 1842 г., гр. Измир), дало началото на българската журналистика, и всъщност означав а„филология”. Неговото естествено продължение е в. „Български орел” –първият български информационен и общообразователен вестник, от който има три броя от периода 1846-1947 г., излезли в гр. Лайпциг, Германия, благодарение на Иван Богоров.
Молебенът беше отслужен от викария на Софийския митрополит дядо Григорий. Под сводовете на катедралния храм се събраха журналисти от всички възрасти, за да се помолят и да станат съпричастни към духовното тържество.
Отделно два дни по-късно (18 юни 2014 г.) най-софийския театър над 300 души съпреживяха миналото и настоящето на българските медии в документални материали и изпълнения на живо на творци като проф. Виктор Чучков – пианист, Татяна Лолова („да направим ретроспекция на бъдещето”) и Вели Чаушев – актьори, Мичо Димитров – цигулар („Музикант на годината”), Гуна Иванова – народна певица („Дано един ден певците пеят за журналистите; засега журналистите пишат за певците, а аз ще пея за войводите”) и др. изпълнители от различни жанрове.
Отделно два дни по-късно (18 юни 2014 г.) най-софийския театър над 300 души съпреживяха миналото и настоящето на българските медии в документални материали и изпълнения на живо на творци като проф. Виктор Чучков – пианист, Татяна Лолова („да направим ретроспекция на бъдещето”) и Вели Чаушев – актьори, Мичо Димитров – цигулар („Музикант на годината”), Гуна Иванова – народна певица („Дано един ден певците пеят за журналистите; засега журналистите пишат за певците, а аз ще пея за войводите”) и др. изпълнители от различни жанрове.
Спектакълът бе дело на Любомир Пеевски – писател, сатирик и сценарист – член на УС на СБЖ. Под звуците на „Радецки марш” беше открит съборът концерт, провеждан под патронажа на ЮНЕСКО и лично на неговия генерален директор Ирина Бокова, която изпрати свой поздравителен адрес до участниците. Краят му бе с вечната "На многая лета".
В събора се изявиха и знакови журналисти, представители на отделни направления. Андрей Захариев, познат от „Библиотеката” на БНТ и от публицистични предавания заяви: „Когато стигнах до политиката, разбрах какво е нещастието, защото политическият живот е форма на нещастие, а щастието е дума, дошла от руски език, означаваща участ”.
В афористичен стил Вели Чаушев каза: „Писателят Габриел Маркес никога не е ходел с шапка, за да не се налага да я сваля пред никого; аз дойдох с шапка, за да я сваля пред българската журналистика”. Проф. Лилия Райкова от Факултета по журналистика в СУ „Св. Климент Охридски, обясни на аудиторията, че т.г. той навършва 40 години от създаването си , и в момента у нас тази дисциплина се изучава в девет ВУЗ-а, заедно с производната наука „Връзки с обществеността”.
„Гласът на БНР” Лили Маринкова също бе сред участниците в тържеството, за да подчертае ролята на българския журналист: „Да поддържаме вярата в думите и любовта към тях”. Тя припомни, че в миналото всеки голям български политик е издавал и вестник. Дългогодишният журналист от Пловдив Георги Райчевски отправи към публиката своето предизвикателство: „Мярката е в благодарността”. Да споделят празника с колегите си бяха многократно награждаваната Добрина Чешмеджиева от БНТ, водещата на едно от най-слушаните и обичани предавания Ирина Гаделева(„Алегро виваче”, БНР). Своя поздрав до българските журналисти отправиха и колеги от чуждестранни медии, работещи в България: Джан Чун Джун, кореспондент на китайската медийна група „Икономик дейли”, и Игор Ленкин(ИТАР-ТАСС от Русия).
Тя изправи залата на крака, призовавайки колегията да не забравя сутрин да си каже молитвата: „Аз, БУКИ, ВЕДИ, ГЛАГОЛИ,…Ъ, Ь,..Ю, Я”, за да знаят, че благодарение на буквите днес всички пишем своите думи в дописките, репортажите, очерците и другите жанрове.
За аналите на празника ще останат и признания като това на Иван Тодоров (в. „Поглед”): „След 40 години в журналистиката открих, че тази професия е приказна - тя е занаят и изкуство”. За своята изява във военната журналистика разказа телевизионната журналистка Десислава Ризова, авторка на 9 репортажа от разбойна Украйна. Пътя си в професията проследи накратко и журналистът от в. „Сега” Светослав Терзиев – първият щатен български кореспондент във Виетнам и последният в Париж.
И както писа сайтът на СБЖ: „Наред с многото поздравителни адреси – от президента Росен Плевнелиев, от премиера Пламен Орешарски, от председателя на НС Михаил Миков и топлите слова в писмо от Стефан Данаилов, не липсваха и отличия: Министерството на културата поднесе на и.д. председателя на СБЖ Снежана Тодорова „Златен ритон” и грамота, с които отбелязва своя респект и уважение към СБЖ”.
Като ехо от няколко послания остана рефренът: „Журналистите се грижат за светлото настояще, политиците за светлото бъдеще, а историците – за светлото минало.”
СБЖ организира за пръв път своя изложба в Народното събрание, където до 30 юни са представени 20 постера, проследяващи историята на родната журналистика. Тя бе представена от проф. Иван Маразов в присъствието на Михаил Миков, председател на 42-я роден парламент. Първият сред равни между депутатите отбеляза, че нея, българската журналистика, я има още преди екзархията и парламента, респективно и преди Свободата, което я прави важна за историята на нацията ни.
Според проф. Маразов: „Изложбата с многозначителното заглавие „Между три века” разкрива развитието на българската журналистика. Паната са кондензирана нова история на страната ни през погледа на журналиста...Журналистът и политикът са съюзници в общата им цел да помогнат на народа си, често обаче те се превръщат в опоненти, когато разбиранията им за работата по постигането на тази цел се разминават и парламентът най-често е сцена на тези сблъсъци в днешно време.”
В откриването на изложбата участваха и двама от депутатите от Силистра – Стефан Господинов от ГЕРБ и Антон Кутев от БСП.
Събитията от програмата за двете годишнини, свързани с българската журналистика продължават през есента, когато се очакват други предизвикателства в страната с участието на дружествата и журналистическите гилдии...OP+
Източник jordansilistra.blogspot.com
